Обобщение: Менопаузата при хората е еволюционно изключение. Хипотезата за бабата предполага, че жените живеят дълго след репродуктивната възраст, за да подпомагат оцеляването на потомството чрез грижа, знания и стратегическа подкрепа. Това може да е ключов елемент в развитието на човешката цивилизация.

Менопаузата е еволюционна мистерия

Менопаузата – естествен край на репродуктивния период – е еволюционна загадка. 

Менопаузата при жените настъпва средно на 51 години. Средната продължителност на живота при жените е около 80 години. 

Ако чисто биологично организмите съществуват, за да се възпроизвеждат, то защо продължаваме да съществуваме толкова дълго след като изгубим способността си да създаваме нов живот? 

Каква е еволюционната причина за дългия период на менопаузата?Срещата ли се менопаузата при други животни? 

Менопаузата в природата – изключение, а не правило

При подобни загадки, учените обикновено се обръщат за отговори и към другите животински видове в природата. Но постменопаузата е изключително рядка – освен при хората, тя се среща само при пет вида китове и при едно шимпанзе-популация (Ngogo). Повечето животни остават фертилни до края на живота си.

Това прави човешката менопауза особено интересна за науката.

Какво е хипотезата за бабата?

От еволюционна гледна точка менопаузата действа като естествен защитен механизъм. С напредването на възрастта се увеличава рискът от генетични мутации при потомството. Ограничаването на репродуктивния период е еволюционна стратегия за намаляване на този риск и съхраняване на здрави гени в популацията.

Но защо съществува продължителният период след менопаузата?

Дълго време се е вярвало, че периодът след менопаузата е еволюционен пропуск на природата. Че съвременното здравеопазване е удължило живота ни и еволюцията все още не е успяла “да навакса” и да направи така, че жените да са способни да се възпроизвеждат през целия си (вече по-дълг) живот. 

Напоследък обаче една хипотеза набира все повече подкрепа – Хипотезата за бабата (Grandmother Hypothesis).

Според тази хипотеза менопаузата не е грешка на еволюцията, а нейна стратегия. В древни времена, жените в менопауза, са играели ключова роля за оцеляването и развитието на своето потомство.

Докато младите жени са били заети с бременност и отглеждане на деца, бабите – жените в менопауза – са имали важната задача да събират храна. Така те са увеличавали шансовете за оцеляване на своето семейство и род.

На практика, наличието на баба е означавало, че едно семейство може да има повече деца, които да оцелеят. Това носи директна еволюционна полза – жените в менопауза помагат не само на децата си, но и на бъдещите поколения.

Какви други еволюционни предимства има менопаузата?

Някои учени допълват хипотезата за бабата с твърдението, че менопаузата намалява конкуренцията между поколенията. 

Ако по-възрастните жени продължават да раждат деца, те се състезават с дъщерите си за ресурси. Спирането на репродукцията при по-възрастните жени премахва тази конкуренция и им позволява да насочат енергията си към внуците.

Освен това, бабите предават знания, опит и културни практики – нещо особено важно за човешкия вид, където социалните умения и комуникацията са критични за оцеляването.

Това подкрепя идеята, че еволюционната функция на менопаузата може да е свързана не само с биологията, но и с развитието на сложни социални структури при хората.

Дълголетието ли води до менопауза или обратното

Менопаузата като причина за дълголетието на човечеството

Съществуват и алтернативни хипотези, които разглеждат връзката между менопаузата и дълголетието. Според някои учени, именно жените, които са доживявали до менопауза и успешно са се грижили за потомството, са били естествено селектирани (оцеляват най-силните). 

Те са предали гените си за дълголетие, устойчивост и адаптивност на следващите поколения. Така менопаузата може да се разглежда като адаптация, която в комбинация с подкрепящата роля на бабите е помогнала за дългосрочното оцеляване на човечеството.

Възможно ли е менопаузата да е еволюционен бонус, а не загуба?

Менопаузата не е край. Тя е нова роля с огромна стойност.

Истината е, че менопаузата не е грешка или дефицит. Тя е етап от живота, с дълбоко биологично, еволюционно и социално значение. 

Жените в менопауза не губят своята стойност – напротив, те придобиват нова сила и роля, която е помагала на човешкия вид да оцелее и да се развива.

Днес, с повече знания и подкрепа, можем да погледнем на менопаузата като на време за ново начало – време за мъдрост, грижа за себе си и за другите, и утвърждаване на своята важна роля в обществото.

Менопаузата не е край. Тя е трансформация. И тази трансформация е наша сила.

Източници (на английски):

• Kristen Hawkes, “Human Longevity: The Grandmother effect,” Nature 428, no. 6979 (2004): 128–29; https://www.researchgate.net/publication/6951859_Human_longevity_-_The_grandmother_effect
• Aja Watkins, “Reevaluating the grandmother hypothesis,” History and Philosophy of the Life Sciences. 2021;43:103. doi: 10.1007/s40656-021-00455-x